или разказ с желан край
Измина една година от цифровизацията ми – от преминаването ми от конвенционалните аналогови цигари на персонално електронно приспособление за задоволяване на никотинова потребност, познато като електронна цигара.
Как мина тази една година?
Е ми като всяка друга, на работа, в къщи, със семейството, това е. Просто чувството, че съм започнал един по – здравословен начин на живот, постоянно напираше в мен и ми даваше увереност, че съм на прав път. Макар невероятно за някои, но от както захапах “фазомера” не съм изпитвал необходимост от горящия натъпкан в химизирана хартия тютюн. След известно време дори миризмата носеща спомена за цигари започна да ме дразни.
И така да се върна с година назад и да започна разказа си.
Ще разделя годината условно на три етапа (фази).
Всичко започна от малко квартално магазинче, предлагащо тези играчки (за такива ги имах тогава) и консумативите за тях. Бях го подминавал многократно, присмивайки се на всички, които имитираха пушене. Присмивах се и продължавах да се тровя, себе си и близките си. Ако някой ми беше казал, какво ще е след една година – повярвайте и на него щях да се смея. Е, след като една вечер бе проведен консултативен семеен съвет и наблягайки на финансовите аргументи, бях склонен да опитам това нещо, макар да ми се струваше меко казано еретично.
След няколко дни запознаване с продуктите в интернет, вече съвсем не знаех какво точно ще пробвам. Бяха се пръкнали всякакви търговци на всякакви eGo работи и всичките бяха оригинални и произведени в Китай.
Определено така нямаше да стане. Сетих се за онова магазинче и тръгнах на там.
Влязох, леко смутен и завладян от срам, от собственото си невежество, попаднах на усмихнато момиче, което продължавайки да се усмихва започна да ми разяснява принципите, съставните части на устройството и т.н. Получавах отговори на всичките си въпроси, дори ми даде да пробвам от няколко мостри. Чудо – то не било толкова лошо! След като разбрах колко ще ми струва, реших че ми трябва още малко време да се реша. Тръгнах си. По пътя си мислех: “Каква отзивчивост, но има и нещо съмнително в тази работа, това момиче или много разбира или усети, че нищо не разбирам и ще ми набута някой китайски боклук, при това за повече пари от тези дето масово ги търгуват в интернет, та даже в комплекти по две”. В последствие разбрах, че това малко магазинче е официален дистрибутор на един от лидерите в производството на електронни цигари Joeytech, а усмихнатото момиче е собственичката на фирмата. Точно там, в малкото магазинче създадох първите си контакти и с хора от които получих и първите си уроци за новото начинание. Това бе и първата ми среща с представители на т.н. вейп общество в България, но за това по късно.
След няколко дни отидох пак до магазинчето и си тръгнах с първата ми електронна цигара eGo T 650 mAh passthrough, стоманен финиш, с бучнат отгоре й картомайзер CE4.
Началото не беше трудно за мен, по – скоро леко забавно. Да се разхождаш с “вълшебната пръчица” и да не се чудиш къде да хвърлиш фаса, да не търсиш завет за да запалиш един тутун, да не ти пожълтяват пръстите с които си държал папироса, да не се събуждаш с вкус на … в устата сутрин.
Малко трудно ми беше да свикна с хорските погледи на недоумение, с подмятанията, колко вредни били електронните цигари. Е гот ми беше,че никой не ми прави забележка в заведенията, пиейки кафе с приятели в неделната сутрин, макар в повечето случаи по навик или от солидарност излизах и аз на вън.
В последствие свикнах, свикнаха и околните ми. У дома вече нямаше тютюнев дим, без да се налага да излизам на терасата или да стърча до абсорботора в кухнята. Свикнах с парата., с усещането което създава и в един момент започнах да се чувствам не напълно задоволен. Пробвах с друг вкус, макар за кратко, но даде резултат. В този момент трябваше да проява малко воля, точно тогава получих и най – сериозната подкрепа от близките си. Не ми се връщаше, а не намирах и начина да продължа. Започнах ровенето по форуми, четях, научавах все повече. Тогава започна и търсенето на перфектното устройство, това за мен беше началото на втория етап.
Вторият етап мога да кажа, че е най – важния и според мен от него зависи в коя посока ще продължиш. Започнах лутане в избор на изпарители, четох по форуми мненията за перфектното устройство, сменях CE4, CE5, CEn, Т2, Т3, Redux, DCT и др. Продължавах да чета и да пробвам, в един момент разбрах, че не е задължително това което се харесва на някого, да се харесва и на мен (с изключение на Vision Vivi Nova то харесва на всички). Тогава спрях да чета и започнах пак да пробвам, докато не се сдобих с първото си мини Виви. Беше, наистина добро, но нещо не ми достигаше. Започнах пак да чета и разбрах логичното, изпарителят сам по себе си е нищо, ако не е комбиниран с правилната батерия и пак се започна, еGo T2 upgrade., eGo C, eGo C2 upgrade, Joyetech Twist, докато не се стигна до първият ми електронен мод – Joyetech eVic. Тук нещата си дойдоха на мястото. Избора на мод също не бе лесен, изчетох много разгледах много и накрая избрах това което ме впечатли с възможностите си, визията и цената (продадоха ми го на много изгодна цена в онова квартално магазинче). Този мод, оплюван от много, харесван от малко, ми позволи да не посегна към “аналоговите цигари”, предоставяйки ми своите възможности. Макар скоро да го “пенсионирам”, не смятам да се разделям с него и често ще го връщам в употреба.
Малко отклонение, но ми се ще да го спомена, ако eVic носеше бранда на Provari или Svoe Mesto предполагам щеше да има много “поклонници”, макар че е “скопен” на 2.5А – 3А и 11 вата, но за съжаление е измислен от Ovale и произведен от Joyetech.
Да всичко беше добре, но малкото Виви не седеше добре на “Вица”, а точно в момента големи нямаше. Пробвах смоковската алтернатива наречена Smock Skrew Tank, с големият си обем ме впечетли, но само до там.
Голямото виви си беше друго нещо, а да виждаш хората как се опулват като те видят с първият ти мод – невероятно егоцентрично :).
Някаде там във втория период се случи нещо, което тотално ме убеди в правотата на изборът ми, а именно тогава започнах да усещам много по – ясно вкусове и аромати, е разбира се има и негативна страна – започнах да усещам и неприятната мирзма на пропитите от цигарен дим заобикалящи ме вещи. Да усещам пушачите около мен.
В общи линии с eVic – а и Вивито нещата се получиха. Дълго време експериментирах единствено с възможностите на мода и с ароматите. Скука. Започнах да чета отново по форумите, в търсене на нещо ново и по възможност – добро. Бях попаднал на информация за хибридните модове и ми се прииска да пробвам, но до момента така и не съм се сдобил с подобно устройство, но не съм се отказал. Точно тогава, докато търсих информация за хибридите, разбрах и за Kayfun-а. Определян като “божествения”, той събуди моето любопитство. Гледах го по сайтовете, като дете пред сладкарница, но цената ме възпираше да го купя. Ами ако не ми хареса, а ако не мога да го накарам да заработи. Реших, ще изчакам. Няма начин ако е толкова добро, да не създаде стандарт и да започне масово производство. Е прав съм бил. Както се казваше започна нашествието на клонингите.
Кайфуноподобните и вейп обществото – трета фаза.
Когато се сдобих с първият китайски изпарител (Rocket) работещ на принципа използван (за авторството не съм много сигурен, но на повечето места посочват точно него като такъв) от Сергей Новиков в неговият “Kayfun”, осъзнах че изпаряването дава много повече от различен начин за доставянето на никотин до организма. Удоволствието от вкусовете и предоставената възможност сам да избираш монтажа ме накараха да осъзная, че изпарявнането превърна порока ми в хоби и не искам по никакъв начин да променям това, е ако може да намаля още малко съдържанието на никотин, но….
Сравнявам го с риболова, друга моя страст. Замислете се, в търговската мрежа има голям избор от тъкъми (рибарски пръти, макари, влакна, куки и т.н.), но какъв монтаж ще избере човек и от това как ще го направи зависи крайният резултат. Същото е при изпаряването, у-ва много, различни сетъпи (намотки, микронамотки, силикатен фитил, еко вълна, стоманени мрежи и въжета и други докато се стигне на любимата ми в момента бамбукова прежда), различни захранки – течности с различно съдържание на никотин и различен аромат, течности с различно съотношение между основните съставки (пропиленгликол и растителен глицерин) и всеки сам намира най – подходящото за самият него и за търсения резултат.
Трябваше да уча още, но всяко новонаучено нещо ме даряваше с резултати, започнах все по-често да посещавам един от форумите. От там разбрах, че се организират срещи, в които може на живо да се докоснеш до мечтаните играчки и до опита на “Батковците”.
Правилно – отидох!
Точно тук ми се струва мястото да отбележа още едно невероятно усещане. Усещането, че станах част и от едно мини общество. Общество изградено от хора на различна възраст, с разлини професии и интереси, от разлини социални прослойки и обединени около това нещо, наречено ВЕЙПИНГ или обединени от Vaping.bg. Точно вейпинга стана причина да открия нови запознаства, да попадна в една общност, която е готова да помогне на всеки, дори и на този, който сега тръгва по пътя на първата година.
Макар да осъзнавам, че в основата на всичко да е личният избор и опит. Една година по – късно с този разказ се надявам всеки да открие своя старт и да се реши да “извърви” една година.
Е това беше.
Една година по – късно аз открих “своето място”. Продължавам да мечтая и да търся. Една година по – късно съм убеден, че връщането назад е невъзможно. Една година по – късно, аз искам да откривам нови аромати и възможности. Една година по – късно…