Тук ще се опитам да представя нещата от страната на потребител, извървял пътя на първата година и превърнал порока в хоби.
Ще започна с начина на употреба.
Макар електронната цигара да не е по – сложна от фенерче, трудно бих си представил как представителите на 3-тата възраст (не искам да обидя никого и сред тях има много способни и грамотни хора, просто пример) в дълбоката провинция се справят с електронните цигари, да не говорим с по-сложните електронни модове.
Истината е, че при електронните цигари съществуват много повече възможностите за избор на вкус, количество пара и чувство на удоволствие. Възможност предоставена ни дори от най-простите техни представители в търговската мрежа. Е стремежа на човек към повече неминуемо ни тласка към все по – сложни “играчки”, осигуряващи повече и повече. Повече, от колкото при стандартните модели електронни цигари, но за тях си трябва известна сръчност, опит и интернет.
За разлика от тях, при тютюнопушенето няма нищо сложно, всичко е добре от тренирано и опростено с идустриалната революция. Захапваш от към филтъра (ако има такъв), палиш и дърпаш. Тютюн, хартийка, паливо (запалка, кибрит каквото имаш) и човека. Хората са го правили и го правят по един и същ начин от хиляди години. Колкото и да се развили технологиите за обработка и пречистване липсва възможност от промяна на вкуса. Дори когато са ароматизирани, онези малки частици, породени от горене на тютюневи листа, напомнят за себе си.
Друго няма, все пак това им е предимството -прости за употреба, за жалост дори от деца.
Въпреки че електронните цигари са привидно по – сложни за употреба от тютюневите им аналози, аз лично съм на убеден, че те са еволюция сред средствата за доставка на никотин до организма. Макар по – сложни, макар по – капризни на моменти, те са по – приятния и най вече по – здравословния начин за стимулиране на усещането за щастие.
Тук може би трябва да отбележа и преносимостта, като част от ежедневието при употреба на едните или другите доставчици на никотин.
Поне при мен нещата, до като употребявах тютюневите цигари бяха такива – за друго място може да няма, но за кутия цигари и запалка винаги ще се намери място. В началото на промяната (с първата ми eGo електронна цигара) даже пестих място, все пак размерът беше сведен до близък на химикалка. Е при придобиването на първият ми МОД* (EVic), за кратко ми беше некомфортно, най вече да се разхождам с тръба по улиците, но свикнах. Като се сетя за времето, когато се разхождах с първият си мобилен телефон – Nokia 250.
Разхождането с кутия цигари и запалка, създава точно толкова дискомфорт, колкото и с изпаряващото устройство. Определено трябва да се отчете, че се предлагат и доста компактни модели електронни цигари и всичко опира до желание и потребности, или най – вече с компромиса необходим за постигане на оптималното решение.
Достъпността до електронните цигари е действително проблем!
До като тютюневите продукти се предлагат на всякъде, има ги в павилионите за вестници, в супермаркетите, на бензиностанциите – с две думи – искаш, имаш, то определено изпарителните устройства и техните консумативи не е така.
В България, след бума от средата и края на 2012 година, сега определено има спад сред търговците предлагащи електронни цигари и консумативи за тях.. То от една страна това е добре, изчезват предимно нискокачествените устройствата и консумативи, но пък е гадно да ти свърши течността на път, или да останеш без изпарител по – време на лятната почивка.
Последния критерий, за когото ще спомена в темата е цената. Тази илюзия! Цената, която в дните на все по – задълбочаваща се криза (финансова, икономическа, политическа) определя голяма част от нашите действия.
На пръв поглед и тук нещата изглеждат в полза на тютюневите продукти. Отиваш до бутката на ъгъла и за 5 лева си тръгваш с кутия цигари и кибритче. Но в дългосрочен план дали е точно така. Определено не. И за да ви убедя в правотата си ще дам един пример със следните бакалски сметки: 365 дни по една кутия цигари от 4,70 лв. се равняват на точно 1715,50 лева. 1715,50 лева превърнати в дребни частици в резултат на горене.
Качеството и уникалността имат своята цена, за жалост и при устройствата за изпаряване. Но ако човек търси златната среда и без изхвръляне може да получи презадоволителна комбинация от батерия и изпарител в рамките на 100 – 200 лева. Другото са разходи зависещи от личната потребност, но не превишаващи 50 лева месечно. Така бакалската сметка става: 200+(12*50) = 800 лева. От които 200 лева в устройство (дълготраен материален актив) и 600 лева превърнати във газообразна форма.
За да е по-нагледна сметката за една година, ще я представя в табличка:
Длъжен съм, да вмъкна малко уточнение, това е средностатистически пример, в който са разгледани средни по цена продукти представени в България.. В практиката има обаче и много случаи, в които порока се превръща в хоби и цифровото изражение на харчовете свързани с изпаряването придобиват други стойности, но пък хоби в цял свят си е скъпо удоволствие.
Надявам се, че с тези три части на ИЗБОРЪТ съм направил избора на колебаещите се по- лесен.
I ЧАСТ : ИЗПАРЯВАНЕ VS ТЮТЮНОПУШЕНЕ
II ЧАСТ: ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА
IV ЧАСТ: ПЪРВАТА ЕЛЕКТРОННА ЦИГАРА – БАТЕРИЯ И ИЗПАРИТЕЛ
ТЕЧНОСТ ЗА ЕЛЕКТРОННА ЦИГАРА
Автор : Moby