Въпросът в каква регулаторна рамка да бъдат поставени електронните цигари е предмет на обсъждане по света от момента, в който устройствата се появиха. За Администрацията по храни и лекарства (FDA, САЩ) избраното „решение“ е потенциално осакатяващото за бизнеса регулиране като „тютюневи продукти“, съпътствано с бюрократичното бреме, което ще смачка малките бизнеси, които по същество произвеждат най-ефективните устройства. Друга стратегия, която успява да е още по-гадна от подхода на FDA е да бъдат класифицирани като лекарствени средства – това е визията на Регулаторната агенция по лекарствата и здравеопазването, Великобритания (MRHA, Medicines and Healthcare Products Regulatory Agency). В Германия, след размишления дали течностите за електронни цигари да бъдат класифицирани като лекарствено средство, Федералният съд постанови, че течностите не отговарят на дефиницията за такова и следователно могат да се продават свободно.
Решението – отхвърляне на предложената забрана за продажба на течности за електронни цигари
Делото е срещу жена, собственичка на магазинче за електронни цигари в западния град Вупертал (Wuppertal). През 2012 градската управа я е уведомила, че не може да продава течности за електронни цигари, защото те са нелицензирани фармацевтични продукти и следователно с тях не може да се търгува. Нейното обжалване е било прието на първа инстанция. На последвалото дело на по-висша инстанция, съдът отново се произнася срещу градската управа и в полза на собственичката на магазина за електронни цигари. Въз основа на това решение, течности за електронни цигари могат да бъдат продавани свободно в традиционни и онлайн магазини.
Има три свързани дела в Германия от последните години. Решенията при всяко едно от тях са общо взето идентични като обосновка – просто не звучи удачно течностите за електронни цигари да бъдат наричани лекарствени средства. За да отговаря нещо на дефиницията за лекарство, то трябва да се предлага като лечение (или превенция) на заболяване и да бъде използвано с цел да коригира, възстанови или модифицира физиологична функция. И тъй като в случая с течностите за електронни цигари, те не се предоставят с цел да лекуват или да действат превантивно срещу заболяване, на съдът му е било повече от лесно да се произнесе. Що се отнася и до функционалната дефиниция за „лекарствено средство“, немският съд също счита, че при течностите за електронни цигари не е наличен и „продължителен терапевтичен ефект“
Във всички от случаи до момента търговците и производителите са отстоявали правата си сами. Срамно е, че големите разходи по съдебните спорове са били поети индивидуално от тях, но щом резултата е положителен, техните жертви са в огромна полза на изпаравящите в съответните страни. Tottaly Wicked E-Liquid (фирма във Великобритания) наскоро спечели правото да отправи въпрос към правилата в ЕС и ние можем само да се надяваме, че науката и здравият разум ще надделее и в техния случай.
Заключение – Как да се вземат разумни регулаторни решения относно електронните цигари
Има един основен голям проблем при строгото регулиране на електронните цигари: всяко нещо, което ограничава достъпността им, ще намали броят на пушачите, които заменят тютюна с изпаряването и следователно техния потенциал за намаляване на вредите ще бъде ограничен. Електронните цигари са безспорно по-малко опасни от тютюневите такива, но това при положение, че ръцете на производителите в бранша не са стегнати от прекомерна регулации. Натискането в посока налагане на добри производствени практики и установяване на максимални концентрации на следите от примеси имат смисъл и полза. Обаче ненужното и прекомерно притискане на бизнеса, и ограничаване на предлагането на доказаните добри устройства по същество обрича пушачите на ранна смърт. Регулатори, вземете си бележка!