Намотки от Nickel 200 - размисли и страсти

[Vasil Petrov]

Привет Колеги!
На последък все повече започнах да ползвам Никел 200 за нагреватели. Всичко е супер с темп контрола. Обикновенно след около 100 милилитра, течност прекарана през намотките, нагара е осезаем и имат нужда от почистване.
Из мрежата се въртят доста мнение дали изобщо трябва да се чистят никеловите нагреватели или направо да се подменят.
Някои хора казват че ги чистят от нагара във ват контрол със леки пулсации до съвсем леко почервеняване на намотките. Други изхвърлят старите нагреватели и правят нови. Цялата драма идва от факта че никеловият оксид е доста гадно съединение, което не е хубаво човек да вдишва. При дълго излагане, води до проблеми с белият дроб + вероятност от рак. Образува се при температури над 400 градуса целзии и представлява светлозелен прах. Ясно ми е че в темп контрол мода не стига толкова, но ме притиснява ако човек чисти чрез прогаряне дали по намотките се получава известно количество?
Понеже не намерих подобна тема по въпроса, пускам тази.

[Topper]

Специална тема няма, но е обсъждано. Въпреки, че е малко вероятно да се получи този окис при бърнене, обичайния съвет към потребителя е да не го прави. Като труд и средства една нова намотка не е нищо особено, смяна и газ.

Изпратено от моят HUAWEI GRA-L09 с помощта на Tapatalk

[Smoking-maniac]

Аз съвсем внимателно загрявам никела с една горелчица от тези като писалка дето са - много леко да се позачерви никела и после събарям нагара с четчица. Ама и миниатюрни метални четчици ама все ще заредя и все забравям.

[Broki]

Директно мога да ти кажа - не го прави. Никел стигне ли до червено, автоматично става за изхвърляне. Да чистиш жица, пък, би било логично ако една намотка ти излизаше 10 лева, примерно, но не е така.

Ако си див фен на ни200 (което е разбираемо - жицата е най-прецизна за темп. контрол) е най-добре абс. никога да не правиш какъвто и да е dry burn извън ТЦ режима. Т.е., натискаш копчето на 315С за да изгориш мръсотията и това е. Когато дойде момент за смяна на памук - директно сменяй намотката заедно с него.

Защо някой би пестил жица не мога да ти кажа (като изключим комплексни плетки за power mode, които също може да не се пестят, но там до някъде си струва). Ако е от липса на желание да се занимава човек - по-добре да ползва готови глави. Ако е от желание да си ефективен - бъди сигурен - така не си ефективен, така се поставяш назад в играта с допълнителна отрова за организма ти.

За всички тези метали може да се чете от тук и от там. Признавам, не работя в цех за метали, нито имам такова образование, но пък и аз се интересувам от тези теми, както и здравето си, а информация може да се намери.

Можеш да използваш тази таблица:



От там, сравнително добре можеш да прецениш какви температури се достигат когато направиш Dry burn на дадена намотка. След това можеш да започнеш да търсиш какво се случва (физически и химически) с този метал, когато той достигне тази температура.

Конкретно с ни200, съвсем малко се иска да за светне при dry burn до нещо над оранжево, което ни поставя в range 1000c +. Всъщност, ако задържиш копчето достатъчно дълго сам ще видиш, че никела се стопява и директно изчезва.

Добрите новини, е че такива сериозни цифри има само при dry burning. Следователно е най-добре по време на този процес да е внимателен човек и да обмисля какво точно прави.

Аз също бях на никел200 преди време, но в последствие SS316L запълни всички нужди. Там правя dry burn, но винаги след това мия намотката под силна струя водя (което променя цвета на метала), след което не правя повече бърнинг. Държи се много добре в режим ТК, но мога да призная че се усеща лека разлика м/у прецизността при стомана и тази при никел200. За сметка на това, СС316л е къде-къде по-безопасна жица.

[Vasil Petrov]

Лек ъпдейт по темата. Никеловите намотки, с които изпарявах се бяха наблъскали със нагар. Реших да си направя тест и ги драйбърннах, до съвсем леко червено. След кото ги измих със вода и ги свалих от дека. Взех клещите и ги разтегнах за да разгледам по добре проводника. Върху него имаше леко зелен слой, което е въпросният никелов оксид. Друго което ми направи сериозно впечатление, понеже вчера си играх да правя билдове и да тествам няколко часа - забелязах че от никеловите нагреватели усещам метален вкус в устата си. За сравнение, не забелязвам подобен ефект от кантал, нихром или стомана.
В заключение, никела отива в дъното на шкафа ... просто това не е моята жица :/

[Broki]

Браво на теб - аз също предпочитам да тествам нещата чрез собствен опит и съм стигал до абсолютно същият резултат - лек "метален" вкус. Това, обаче, ми се случваше само след като докарам никела наистина до червено, ако ще да е било само веднъж в живота на дадената намотка.

 В последствие, докато още ползвах такава жица, знаех че трябва да заключвам съпротивлението изключително внимателно и напълно точно, защото ако ни200 излезне от ТЦ режима дори за малко и автоматично мине на ватове (една мега тъпа функция за всеки ТЦ мод, конкретно заради ни200 жицата), тя веднага може да се стопи или да стане токсична, както и ако е заключена грешно и мода пусне повече ток от нужното.

 Това е риск, който понякога дори не зависи от теб - ходи разбери кога мода ще реши да се прави на интересен с тези автоматични "защити". Как така съм по-защитен в Power Mode е отвъд мен. Поради тази причина, наистина SS316L е по-безопасна, защото тя не става силно токсична/разтопена ако излезне от ТЦ режима и удариш високи ватове без да искаш. Като държание стоманата прилича много повече на кантал, от колкото ни200, но пък прави достатъчно прецизен темп. контрол.

И все пак, никела може да се ползва, просто трябва да се прави с повече внимание и грижа. За повечето хора, от както имаме стоманен режим на почти всички модове, никела вече не си струва.